Рома - трагикомедия без край
Вълците умеят да веселят и почитатели, и зложелатели
Бойкият тим на Рома продължава да весели с неповторима елегантност почитатели и зложелатели в еднаква степен. Не бе изключение неделното дерби от Серия А срещу Ювентус.
Арам Потурлян
1. Що за отбор е Рома?
Рома не е съвсем италиански отбор. Не е ясно обаче що за отбор е. Не му е лесно на гологлавия треньор Лучано Спалети, принуден да обуздава и да насочва в правия път толкова колоритна банда индивиди.
Да вземем бразилеца Тадеи. В неделя той направи впечатление на човек, когото насила са вдигнали от леглото и го карат да извърши някаква особено досадна дейност. Тадеи направи всичко по силите си, за да се събуди, но сякаш не бе способен да мисли за друго, освен за това мачът да свърши по-скоро, за да може той да поднови пълноценната си следобедна дрямка.
Няма спор, Спалети е голям треньор. Той измисли най-големия, но и ефективен, абсурд насред абсурда, наречен Рома. Спалети създаде отбор без нападатели, който въпреки това бележи. Но и допуска достатъчно голове. С една дума - с предоставените му налични средства Спалети постигна повече от очакваното.
Само че Рома е Рома, а не е Милан, Интер или Ювентус. Онзи стар и зловещ Ювентус, а не съвременното му бледо и уплашено копие. Рома си няма Берлускони, Морати или Моджи, няма традициите на големите тимове от Северна Италия. Нито пък е загатвала в последните години някакво желание да се учи от грешките си. Рома си има само една постоянна и непомръкваща величина: Тоти.
2. Капитанът
Каквото и да кажем за Рома, тимът си има съкровище, каквото няма никой друг: Франческо Тоти. Често липсва някакъв ясно доловим положителен резултат от дейността на капитана на терена, но от време на време той кара небесата да се разтварят. И, както се видя в неделя, Тоти умее да вкарва всякакви голове. Гениални, от засада (както твърдят италианските медии за първото му попадение), с фаул срещу персоналния пазач (както претендираше защитникът на Юве Андраде при същото това първо попадение във вратата на гостите, което иначе беше много хубаво и достойно за визитка както на Тоти, така и на неговата Рома) и грозни, с довкарване, в стил Герд Мюлер или Рууд ван Нистелрой.
3. Онзи от вратата
Добър вратар - половин отбор. Вижте Рома и веднага става ясно защо. Срещу Юве в неделя Дони извади страховито воле отблизо на Дел Пиеро и омагьоса капитана на Юве при дузпата. Накратко - игра стабилно в целия мач. С изключение на секунда-две в 87-ата минута, когато необяснимо избраната от него позиция доведе до куриозен гол, изял две точки на Рома. Гол, дошъл след обратен тъч?!
4. Най-глупавият отбор на света
Да си спомним какво казва препатилият във футбола Паоло ди Канио: "Тоти е най-глупавият играч на света". Глупостта на Тоти е нещо като мит във футбола. Знаете доста такива митове - "Барса играе красиво!", "Челси играе грозно!", "Тоти е глупак!" и т.н, и т.н. Аз Тоти лично не го познавам, така че дали глупостта му е реална, или пожелателна, не мога да кажа. Но няма как да се въздържа да не припомня един от множеството вицове за Тоти, събрани от самия капитан на Рома в забавната книжка "Вицове за Тоти, разказани от Тоти". Действието се развива в онези сладки и незабравими времена, когато в Рома освен главния герой на анекдота бе и една друга, не по-малко светла личност: Антонио Касано. Та забелязал Тоти, че съотборникът му редовно закъснява за тренировки и като истински капитан решил да му потърси сметка. "Ти защо всеки ден закъсняваш!?", запитал го леко намръщен Франческо. "Виж сега, всяка сутрин тръгвам с мотора за тренировка и минавам покрай едно заведение. И всеки път хората казват: "Вижте го това магаре как лети!" Аз всеки път спирам и дълго се озъртам с надеждата да видя летящото магаре, но все не успявам", обяснил Касано. Озадачен от неочаквания проблем, Тоти се намръщил още повече, позамислил се, след което признесъл дълбокомисленото си заключение: "Навярно някъде наблизо магарето си има гнездо."
Няма спор: Рома не е италиански отбор. Рома е трагикомедия, Рома е мистерия, Рома е абсурд, Рома е фарс. А на моменти - и чиста проба мазохизъм. Единственият познат аналог на Рома в европейския футбол е Атлетико (Мадрид), но там краските са по-минорни (Атлетико е клубът, който, като не му остава друго, възпява собственото си страдание).
Но нека, нека да има повече подобни "глупави" тимчета. Както се казва, хората на гениални тактически сблъсъци отдавна са се нагледали. А след мач като Рома - Юве на човек не му остава нищо друго, освен да се засмее силно и от сърце.
Нищо че някои въпроси остават без отговор. Например какво ли щеше да се случи на някои небрежни симпатяги от Рома, ако в съблекалнята ги чакаше съотборник като Дженаро Гатузо...
добре го е казал човека, явно разбира от футбол
Вълците умеят да веселят и почитатели, и зложелатели
Бойкият тим на Рома продължава да весели с неповторима елегантност почитатели и зложелатели в еднаква степен. Не бе изключение неделното дерби от Серия А срещу Ювентус.
Арам Потурлян
1. Що за отбор е Рома?
Рома не е съвсем италиански отбор. Не е ясно обаче що за отбор е. Не му е лесно на гологлавия треньор Лучано Спалети, принуден да обуздава и да насочва в правия път толкова колоритна банда индивиди.
Да вземем бразилеца Тадеи. В неделя той направи впечатление на човек, когото насила са вдигнали от леглото и го карат да извърши някаква особено досадна дейност. Тадеи направи всичко по силите си, за да се събуди, но сякаш не бе способен да мисли за друго, освен за това мачът да свърши по-скоро, за да може той да поднови пълноценната си следобедна дрямка.
Няма спор, Спалети е голям треньор. Той измисли най-големия, но и ефективен, абсурд насред абсурда, наречен Рома. Спалети създаде отбор без нападатели, който въпреки това бележи. Но и допуска достатъчно голове. С една дума - с предоставените му налични средства Спалети постигна повече от очакваното.
Само че Рома е Рома, а не е Милан, Интер или Ювентус. Онзи стар и зловещ Ювентус, а не съвременното му бледо и уплашено копие. Рома си няма Берлускони, Морати или Моджи, няма традициите на големите тимове от Северна Италия. Нито пък е загатвала в последните години някакво желание да се учи от грешките си. Рома си има само една постоянна и непомръкваща величина: Тоти.
2. Капитанът
Каквото и да кажем за Рома, тимът си има съкровище, каквото няма никой друг: Франческо Тоти. Често липсва някакъв ясно доловим положителен резултат от дейността на капитана на терена, но от време на време той кара небесата да се разтварят. И, както се видя в неделя, Тоти умее да вкарва всякакви голове. Гениални, от засада (както твърдят италианските медии за първото му попадение), с фаул срещу персоналния пазач (както претендираше защитникът на Юве Андраде при същото това първо попадение във вратата на гостите, което иначе беше много хубаво и достойно за визитка както на Тоти, така и на неговата Рома) и грозни, с довкарване, в стил Герд Мюлер или Рууд ван Нистелрой.
3. Онзи от вратата
Добър вратар - половин отбор. Вижте Рома и веднага става ясно защо. Срещу Юве в неделя Дони извади страховито воле отблизо на Дел Пиеро и омагьоса капитана на Юве при дузпата. Накратко - игра стабилно в целия мач. С изключение на секунда-две в 87-ата минута, когато необяснимо избраната от него позиция доведе до куриозен гол, изял две точки на Рома. Гол, дошъл след обратен тъч?!
4. Най-глупавият отбор на света
Да си спомним какво казва препатилият във футбола Паоло ди Канио: "Тоти е най-глупавият играч на света". Глупостта на Тоти е нещо като мит във футбола. Знаете доста такива митове - "Барса играе красиво!", "Челси играе грозно!", "Тоти е глупак!" и т.н, и т.н. Аз Тоти лично не го познавам, така че дали глупостта му е реална, или пожелателна, не мога да кажа. Но няма как да се въздържа да не припомня един от множеството вицове за Тоти, събрани от самия капитан на Рома в забавната книжка "Вицове за Тоти, разказани от Тоти". Действието се развива в онези сладки и незабравими времена, когато в Рома освен главния герой на анекдота бе и една друга, не по-малко светла личност: Антонио Касано. Та забелязал Тоти, че съотборникът му редовно закъснява за тренировки и като истински капитан решил да му потърси сметка. "Ти защо всеки ден закъсняваш!?", запитал го леко намръщен Франческо. "Виж сега, всяка сутрин тръгвам с мотора за тренировка и минавам покрай едно заведение. И всеки път хората казват: "Вижте го това магаре как лети!" Аз всеки път спирам и дълго се озъртам с надеждата да видя летящото магаре, но все не успявам", обяснил Касано. Озадачен от неочаквания проблем, Тоти се намръщил още повече, позамислил се, след което признесъл дълбокомисленото си заключение: "Навярно някъде наблизо магарето си има гнездо."
Няма спор: Рома не е италиански отбор. Рома е трагикомедия, Рома е мистерия, Рома е абсурд, Рома е фарс. А на моменти - и чиста проба мазохизъм. Единственият познат аналог на Рома в европейския футбол е Атлетико (Мадрид), но там краските са по-минорни (Атлетико е клубът, който, като не му остава друго, възпява собственото си страдание).
Но нека, нека да има повече подобни "глупави" тимчета. Както се казва, хората на гениални тактически сблъсъци отдавна са се нагледали. А след мач като Рома - Юве на човек не му остава нищо друго, освен да се засмее силно и от сърце.
Нищо че някои въпроси остават без отговор. Например какво ли щеше да се случи на някои небрежни симпатяги от Рома, ако в съблекалнята ги чакаше съотборник като Дженаро Гатузо...
добре го е казал човека, явно разбира от футбол
