Рома - Лацио
Всеки на този свят трябва вече да е разбрал какво е Дербито за град като Рим.
Съперничеството между РОМА и Лацио започва отдавна с обявяването на раждането на "Многоспортния Лацио" през 1900 г. Истината е, че това е било спортно дружество, чиято първа цел и дейност не е била футбола изобщо, а атлетиката (така достигаме до първата лъжа). И те решават да вземат синьо-белите цветове на Гърция, символизиращи Олимпийските игри (ние добре знаем колко те са "известни" със своите футболни мачове). Междувременно, Първа лига е разделена на две групи - на Северна и на група за Централна и Южна Италия.
Освен Лацио, имало и други 3 тима, играещи в Рим (Фортитудо, Роман и Алба), но те не постигнали кой знае какви резултати. Така се стига до идеята да се обединят през 1927 г. и да изградят един силен отбор, който да се противопостави на "северняците" (Генуа, Торино, Милано, Болоня). Лациалите също били поканени да се включат в обединението, но те отказали. И така започва Дербито!
"Спортно Обединение РОМА" взима жълто-червените цветове на Вечния град и неговия легендарен герб - Вълчицата с Ромул и Рем за свои символи! Така НИЕ започваме като "Отбор в Града" и "За Града" с претенцията да сме "Отборът на Града".
Малък пример от историята - първото Дерби се играе на 8 декември 1929 г. за шампионата 1929/30 Лацио -РОМА 0:1 (Волк) , а ответният мач е на 4 май 1930 г. РОМА - Лацио 3:1 (Бернардини; Пестра(Л); Волк; Кини) - добро начало!
Още от началото, лациалите са повечето хора от бедните предградия и от по-заможните среди на Рим (какво голямо противоречие и различие!), докато РОМА е най-популярния клуб в града, в пълния смисъл на думата! Романистите представляват сърцевината на римското население. Пример за това е първото игрище на клуба - митичният "Тестачио", построен в едноименния квартал в самия център на града! Когато РОМА печели "Скудетото" през 1942 г., лациалите завистливо говорят, че това се дължи на Мусолини, който е искал римски отбор да е шампион тогава, забравяйки, че той самият се е представял за фен на Лацио! Разбира се, аз не съм свидетел на онези години, така, че нищо не мога да кажа…
След Втората Световна война Италия претърпява огромни културни и социални промени, съпътствани от икономически напредък. Това води и до прословутите политически битки през 70-те години на ХХ век, които изтикват футболът на заден план. И докато отборите от Севера все пак успяват да печелят в Италия и в чужбина, РОМА и Лацио преживяват всеки сезон с пулса на Дербито, само заради спечелването на превъзходство във "Войната на Рим". На по-късен етап, започващ в края на 70-те и началото на 80-те, ние се изправихме пред нови промени. И докато ние (римляните) постепенно губихме и малкото останало чувство за принадлежност към тази страна, така както правеха бащите ни, младежта на Рим започна да изпитва необходимостта да се обвърже към строго определена идея, група, страст…Идеалите липсваха, също както и чувството за единност на нацията. Това има и своите исторически предпоставки. Единството на Италия винаги е било привидно, тъй като нашата земя е разделена на различни малки области, населявани от различни хора, живеещи по различен начин, говорещи на местни диалекти с неразбираеми за другите думи и фрази. И винаги е имало съперничество и вражда между регионите. Футболът потвърждава това, превръщайки се в начин да побеждаващ другите, да им смачкаш физиономията! На тази основа романисти и лациали са разделени и се бият за превъзходство, а това ги принуждава да се организират като едно цяло, с което да засвидетелстват своята сила.
В края на 70-те (през 1977 г.) се ражда Commando Ultra Curva Sud, а на отсрещната страна те формират Eagles supporters и така започват най-бруталните битки между романисти и лациали. Боеве по улиците и по трибуните за спечелване на "войната", войната на най-шумните и най-зрелищни привърженици в Италия. Това бяха странни години - Лацио взе титлата през 1974, а РОМА второто място година по-рано. (Лацио бе спрян за КЕШ заради поведението на феновете си, ха-ха-ха, съжалявам). Но от 1979 г. нещо сякаш се промени. РОМА пое пътя към един блестящ период в историята си, докато Лацио се забърка в "Скандала на продадените мачове" и беше изхвърлен в Серия Б.
Пристигането на Фалкао, втората титла `83, финалът за КЕШ`84 и пропадането на "братовчедите" (както ги наричат) - декада на велико жълто-червено щастие!!! Те почти бяха стигнали дори до изпадане в трета дивизия, а РОМА доминираше на футболната сцена на Апенините, печелейки по-малко отколкото заслужаваше! Така враждата растеше, преминавайки често в омраза. Това особено ясно личи от проблемите и инцидентите, които се случват на играчи преминали от другата страна. Първият за когото си спомням е Кордова, преминал в средата на 70-те от РОМА в Лацио. Нарекоха го предател.
После ние имахме Мафредоня през 1987 г. и тогава започна една война - CUCS се разцепи, тъй като мнозина не искаха той да играе с фланелката на РОМА. Жестоки битки избухнаха между романисти, нова групировка се сформира, а Curva Sud загуби своето легендарно единство…Транспарант беше издигнат по време на мач за купата в Генуа "Ти не струваш! Свали фанелата!" Той беше нарочен още когато празнуваше загубата на РОМА във финала за КЕШ през 1984. Мразеха го също и защото беше играл за Ювентус, а после като играч на Лацио бе сред "търгашите на мачове" и получи забрана за 2 години. Мирът беше възстановен едва след като Мафредоня получи сърдечен пристъп по време на мача Болоня - РОМА и се отказа от футбола.
Ние имахме и Михайлович, който се превърна в най-омразния футболист за нас. Сигурно сте чували и за Фузер, освиркван от много жълто-червени тифози. Освен това, ние винаги сме подозрителни към играчи, които са се декларирали като лациали в миналото. Подобно на Муци и Ди Биаджо (въпреки, че той винаги е отричал това). В наши дни сме свидетели на обидите на Ливерани, известен преди като романист. Но също така мога да спомена и за вратаря Астутило Малджолио, преминал от РОМА в Лацио. Освиркван и обвиняван от новите си привърженици за една грешка и гол в неговата врата, той си свали фланелката, хвърли я на тревата, изплю се върху нея и напусна игрището по време на един мач за първенство. (Безсмислено е да обяснявам, че той се превърна в герой за нас!). Мога да разкажа и за Ди Канио, който размаха среден пръст пред Южния Сектор след като отбеляза в Дербито, също както Джорджо Киналя десет години преди това. Мога да разкажа и за ракетата, изстреляна от "Юг" и взривила се на "Север", убивайки Винченцо Папарели по време на дерби-мач през 1979 г. (аз бях на мача) и за това, как много от нашите празнуващо пееха по този гаднярски повод.
Странно, но размяната на треньори не води до сериозни обиди и проблеми, както е при футболистите. Земан дойде при нас, а Ериксон отиде при тях. Но Земан беше неблагодарно изгонен от Лацио и после никога не скри неприязънта си към тях, докато Ериксон премина при лациалите доста години по-късно след като напусна РОМА през 1986 г.
Съперничеството обаче се корени в нещо много по-дълбоко от това. То може да бъде открито в начина на живот, който сме възприели. В същност не мога да кажа дали подкрепата за "избора" (единия или другия отбор) те води до определен начин на живот или твоя начин на живот се представя от твоя "избор". Факт е (въпреки, че говоря за приблизително съотношение), че поне в началото на организираното ултрадвижение и групиране на привържениците (70-те и началото на 80-те) лявонастроените хора се насочваха на "Юг" и обратно, десните на "Север". Но, пак повтарям това е приблизително, разбира се. Така както ние имаме десни групировки и расисти сред феновете, така и те си имат леви групи и антирасистки лозунги. Моят най-добър приятел (познаваме се от 3-годишни) е лациал-левичар и е фантастичен човек.
Все пак веселието и истинската страст са по-характерни за нас. Ние обичаме иронията и шегите. Ние често достигаме пълния капацитет на стадиона, показвайки страст надхвърляща обикновената футболна емоция. Това е добре синтезирано в химна на РОМА, композиран от Антонело Вендити през 1974 г. "Рома не се дискутира, обича се!" (Non si discute, si ama), а първата строфа започва така: "Рома, Рома, Рома - сърце на този град! Една единствена любов на толкова много хора!". От другата страна често могат да се видят сноби и сухари, и много по-малко публика по трибуните (така сочи статистиката).
И за да опитате малко повече от атмосферата, ще ви цитирам някои лозунги от знамена, хореографии и хорово пеене. Честно да си призная, това е едностранчив коментар, и въпреки добре известните расистки транспаранти, не мога да не отбележа и техните добри попадения. След 4 поредни загуби на РОМА със Земан в Дербито те издигнаха: "За нас ли играеш, служительо?" или пък друго: "Да не ви пука, вие сте от "Scherzi a parte" ("Scherzi a parte" е известно ТВ шоу, което си прави гадни шеги с популярни личности в Италия). Ние пък им отговорихме: "По-добре 1 година в "Scherzi a parte", отколкото 11 години в "Chi l'ha visto?" ("Chi l'ha visto?" ("Кой ги е виждал?") е ТВ предаване, издирващо изчезнали хора). Подигравката е за техните 11 години прекарани в Серия Б.
През годините аз се кефих на много наши закачки - "Здравейте, завистници!"; "11 години в Б и още говорите?"; "Млъкнете, устите ви миришат!" (това беше след 10-минутно тяхно пеене); "Всяка година същата стара история - за вас "Туин Пийкс", а за нас Европа!" (Сериалът "Туин Пийкс" се излъчваше всяка сряда в Италия през период в който РОМА играеше в евротурнирите, а Лацио си стоеше само вкъщи); "Работата е ясна! Ние сме в Европа, вие сте в морето!"; "И сега, време за реклама!" (на полувремето, при резултат 4:1 за нас); "Знаят ли майките ви къде сте?"; "Атлетическо дружество Лацио - още от началото вие сте бегълци!"; "Дигайте си гащите, вече сте сухи!" (в края на 5:1 за нас).
Поради това, че малцина лациали са кореняци римляни и повечето са се преселили от провинцията в столицата, ние често ги обиждаме: "В Рим сте гости"; "От 1900 г.: емигрантство в Рим"; "Ако ви е скъпо със самолет, яхнете магаретата си"…
Малко от нашата хореография преди 1990 г. - 50-метровия чаршаф с надпис "Обичам те". Или пък при отпадането на Лацио в Серия Б в средата на 80-те години: два болида от Ф1, първият - жълточервен, след него небесносин, поразен от мълния и надпис "Бедна класо, какво те чака?".
През последните години Лацио постигна много успехи и победи. Четирите поредни загуби на РОМА в дербито (от 23 април 1995 г. до 11 април 1999 г., когато ги бихме с 3:1 с голове на Делвекио-2 и Тоти) ни караха да страдаме. Колко много обиди и подигравки понесохме тогава! После президентът Франко Сенси се развъртя здраво на пазара под натиска на феновете, след години на евтина политика…
Да откраднем "знакът на първенеца" от фланелката им и да си го сложим на нашата - това беше най-великият момент в моя живот! След т. нар. шампионско тържество на Лацио през 2000 г., градът, буквално, беше боядисан в жълто и червено на следващата година. Милиони излязоха по улиците, хора на всякаква възраст гордо носеха своите жълто-червени цветове, спонтанно или организирано празненствата бяха из целия град (все още могат да се видят останки от Големия пир - флагове по прозорците, изрисувани тротоари и стени). Това беше победа на града и на римския народ, това беше категорична демонстрация, че градът е наш. (Година по-късно, когато разбихме Лацио с 5:1, близо 2 милиона души излязоха на улиците да празнуват с което, сигурно, сме поставили рекорд по изразяване на радост при победа в един мач от първенство)…
Тези настроения и чувства от играта на РОМА бяха изразени най-добре в един транспарант: "Имах една мечта и я нарекох РОМА".
Още едно нещо ще посоча, което да покаже колко голяма е любовта към отбора и колко е важно Дербито за Рим - ние имаме 3 местни радиостанции (Радио Инконтро, Радио Радио, Радио Флаш Плюс) основно говорещи по цял ден за футбол и спорт, но предимно за двата тима. Не е нужно да споменавам, че това са най-слушаните станции във Вечния град и така Дербито се играе ежедневно - интервюта, коментари, прогнози, шеги, клюки…
Победи и падения минават и заминават, със сигурност обаче дербито ще си остане Дерби!
